„Често се връщаме назад… в спомените си. Някои казват, че не трябва да живеем с тях, но те са неизменна част от нас“, пише авторът. Той отбелязва, че разказва за българското село такова, каквото си го спомня. „Историите в този сборник са кратки, защото смея да твърдя, че в повечето пъти няма нужда от много думи. Понякога е хубаво да оставиш сърцето да говори и… да те води по селските друми...“, смята Кирил Димов.

Редактор на книгата е Ивелина Цветкова, а корицата и оформлението са на Даниел Меразчиев.

Пейки със стихове на Добромир Банев вече могат да бъдат видени по крайбрежната алея в Ахтопол. Съоръженията са оформени като книга, върху чиито страници е изписана поезия от автора, съобщават от пресцентъра на Община Царево. 

Официалното представяне на тази нова инициатива ще бъде на 14 август, когато поетът ще пристигне в „Летен кинобар“ в Царево, за да представи новата си книга с поезия "Всички дни се казват неделя".

Кметът на община Царево Марин Киров коментира, че изборът именно творбите на Добромир Банев да бъдат поставени на пейки по крайбрежната алея са красивите залези, които се наблюдават при разходките там вечер. "Поезията предполага човек да се отпусне и да се наслади на любовта, морето и слънцето", казва още той, цитиран в съобщението.  

Подобни пейки с произведенията на популярни поети и писатели, както и с текстове на местни рибарски п

„Васил Стоилов – създаването на човека“ е нова книга за мястото и значението на художника Васил Стоилов (1904-1990) в българското изкуство. Изданието е базирано на непубликувани ръкописи на литературния и художествен критик Владимир Свинтила (1926-1998), съобщават издателите от „Захарий Стоянов“.

Книгата съдържа 124 страници и е илюстрирана. Читателите ще имат възможност да се докоснат едновременно до образния и пластичен свят от мадони, моми и битови сцени на един от представителите на движението за родно изкуство от началото на ХХ в., описани от Владимир Свинтила, посочват още от издателството.

„Понятието „българско” в новата ни живопис и новата ни култура не може да бъде образувано без неговото изкуство. Образът на българската мадона остава свързан преди всичко с неговите монументални платна. Образът на българската земя е също тъй до голяма степен свързан с неговите

„Не мога да напиша нещо, ако няма действителна случка. Всичките ми герои са действителни“. Думите са на писателя Йордан Вълчев (1924-1998). Днес отбелязваме 100 години от неговото рождение.

Авторът на книгите „Куциян“ и „Боеве“ е роден на 24 юни 1924 г. в Кула, Видинско. Учи в София, в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия от 1938 до 1943 г. В гимназията сформира литературен кръжок и същевременно започва да сътрудничи с очерци и репортажи на периодичния печат – пише за Верди във видинския вестник „Литературен кръг“ (1939), за горските кооперации в Чепеларе във в. „Заря“ (1941), за говора в с. Българка – о-в Тасос във в. „Мир“ (1943). През 1949 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно работи като чиновник в различни предприятия, а от 1957 г. е администратор на сп. „Славейче“.

ПИШЕ ПЪРВИЯ СИ РАЗКАЗ, ДОКАТО СЕ ВЪЗСТАН